С популярността на историческата драма „Бриджъртън“ и завръщането на корсета в много модни линии, се опитвам да преразгледам историите и митовете, които обикновено обграждат тази дреха. Особено ме поразява образът на Кийра Найтли в „Карибски пирати“, която припада и внезапно се гмурва в океана, както и на Вивиен Лий, която изисква да я прегърнат по-силно преди барбекюто в Дванадесетте дъба в „Отнесени от вихъра“.
Въпреки че не смятам да представям корсета като велик освободител, тъй като той е бил едно от многото обществени очаквания към жените в миналите епохи, имам няколко (китни) забележки към разпространените погрешни схващания за тази дреха. Съвременното медийно представяне на корсета го представя като инструмент за мъчение, наложен на жените от патриархата, използван, за да ги поддържа слаби и относително неподвижни.
За да разсъждаваме:
Да, подобно на високите токчета преди тях, през XIX в. мъжете често са носили корсети.
Модните стандарти по онова време са били също толкова строги за тях, колкото и за средностатистическата жена, а прилепналите палта и панталони, които са се смятали за шик по онова време, са насърчавали мъжете да приемат същото бельо, за да представят тънка талия. Тази тенденция е широко разпространена през целия XIX век; компаниите дори стигат дотам, че проектират и предлагат на мъжете корсети за ежедневна употреба.
Оригини на корсета
По време на епохата на Регентството жените често носели „стайове“. Понякога „stays“ се наричат корсети, но има няколко основни разлики. Корсетите често са били изработени от памук, лен, коприна или сатен и са имали много малко подкожушване. Те са имали презрамки, а опората е идвала от подплънки в модела, както и от дълъг, твърд корсет (често изработен от дърво или кост и наподобяващ линийка), поставен отпред. Тези облекла често са имали по-висока талия, за да могат да се приспособят към популярната по онова време емпирична талия. Основната цел на дрехата е била да поддържа бюста, като същевременно изравнява корема и бедрата, подобно на извайващото бельо, което ще стане популярно през 20-те години на ХХ век (и ще остане популярно дълго след това).
Средният викториански корсет, типът с предно отваряне, с който мнозина от нас са запознати, е патентован за първи път през 1848 г. от човек на име Джоузеф Купър. Неговият революционен дизайн включвал закопчаване с бушон отпред, което позволявало корсетът да се облича и сваля, без да се налага да се разкопчава отзад. Това е било изключително важно за хората, които не са имали кой да им помага да обличат и събличат тези дрехи всеки ден.
Защото хората наистина са носили корсети всеки ден. Макар че обществените стандарти за женска красота не бива да се възхваляват, важно е да се помни, че хората са живели живота си в тези дрехи. За целта е трябвало да могат да се движат, да вдигат вещи, да се навеждат под определен ъгъл и да се грижат за деца. Не само жените от висшата класа са ги носели, но това се е очаквало и от средностатистическата работеща жена. По онова време това е било основно облекло, така както днес сутиенът често се смята за основно облекло.
Свързани с темата: Хроники на корсета Бриджъртън
Корсетът, междинна дреха
За разлика от сутиена обаче, между корсета и тялото винаги е имало нещо, което се е носело. Едно от най-големите ми раздразнения в старинните филми е, когато някой сваля корсета си и камерата се задържа върху следите, които китовете оставят върху кожата му. Разбира се, че ще оставят такива следи, дизайнерът на костюмите не им е дал риза, която да носят отдолу. Средностатистическата викторианска жена никога не би облякла корсет без нещо отдолу, било то риза, гащеризон или комбинация от двете (някои ризи по тялото са имали горна част от камизола и долна част, подобна на блуза, подобно на днешните гащеризони). Тези облекла обикновено са били изработени от по-леки материи, подобно на корсетите, но са включвали шпилки, за да осигурят по-твърда структура.
Точно както днешните спортни сутиени са предназначени за поддръжка и лекота на движенията по време на тренировка, жените през Викторианската епоха са имали различен вид корсет за спорт. Бихте ли могли да прескочите препятствие, докато носите такъв корсет? Съмнително. Аз не мога да прескоча препятствие, когато не нося такъв сутиен. Но жените от Викторианската епоха не са били неактивни само защото са били пристегнати. Те са практикували стрелба с лък, колоездене и тенис, докато са носели корсет и пола. Тези спортни корсети били модифицирани и „аерирани“, с пространство между китовете и памука, за да се осигури по-голяма лекота на движенията.
Във викторианската епоха се наблюдава не само възходът на корсета, но и изобретяването на кринолина в края на 40-те години на XIX век. Този лек пружинен обръч е изработен от метални пружини и придава на жените желания по това време камбановиден силует. Вместо да трупат около талията си понякога 14 килограма долна дреха, викторианските жени си връзват кринолин с обръч, който им осигурява по-голяма лекота на движенията. Тези камбановидни силуети и подплънките около бедрата и раменете също създават илюзията за много по-малка талия – образ, който често се приписва на много тесните корсети. Кринолинът излиза от мода през 70-те години на XIX в., но дизайнът му се развива с появата на единичните и двойните фалшиви корсети през 80-те и 90-те години на XIX в.
Какво е прекомерна стегнатост?
Прекомерна стегнатост: в основата на много погрешни схващания за корсетите.
Поддръжниците на движението за правата на жените виждаха в премахването на корсета символ на свободата. Те вярваха, че като премахнат не само корсета, но и долните поли и кринолините, и приемат по-леко бельо, жените ще имат по-голяма лекота на движение. В това движение за реформи се появяват и „блумерите“, кръстени на тяхната защитничка, активистката за правата на жените Амелия Блумер. Това са пухкави панталони с отделни крачоли. Макар и да не разкриват, идеята жените да носят панталони все още е била много спорна. Стилът е осъждан както от мъжете, така и от жените и бързо излиза от употреба.
От друга страна, стегнатото пристягане на корсета може да се разглежда като смел акт на неподчинение срещу патриархата. През последните години на викторианската епоха свещениците осъждат плътното пришиване като символ на суета и морално неприличие. Вестниците и журналистите се възползвали от тази тенденция, като писали сатирични статии и публикували карикатури по темата, осъждайки жените, които пристягали корсетите си плътно. Лекарите твърдят, че органите се разместват трайно и че стегнатото закопчаване причинява туберкулоза, влошава плодовитостта и като цяло отслабва жените. Въпреки че е изключително малко вероятно средностатистическата жена да е страдала от неблагоприятни последици за здравето си в резултат на корсета, тази идея се е запазила в съвременните дискусии за корсета.
Залезът на корсета
Корсетите продължават да бъдат предпочитана основна част от бельото и в началото на 1900 г., през по-голямата част от Едуардианската епоха. Патентът, който познаваме за съвременния сутиен или сутиен, както се е наричал тогава, е подаден на 3 ноември 1914 г. от Мери Фелпс Джейкъбс. Няколко фактора допринасят за тази еволюция.
Първо, модните тенденции са се развили и включват по-ниски деколтета, по-елегантни силуети (сбогом кошници) и плавни материали. Това правеше обемната структура на корсета неподходяща под някои тоалети.
Друг фактор, допринесъл за упадъка на корсета, беше Първата световна война. В началото на ХХ век стоманата заменила китовите китове като армировка в повечето корсети; значително количество било необходимо и за рамката на корсета. През 1917 г. Американският съвет за военна промишленост помолил жените да спрат да купуват корсети, тъй като стоманата била крайно необходима за военните действия. Жените се стремят да подкрепят военните усилия и сутиените стават все по-модерни. Твърди се, че 28 000 тона стомана са били пренасочени от корсетите към военните усилия, което е достатъчно за построяването на два бойни кораба.
Накрая, едно от последните неща, които изтласкват корсета от мода, е появата на модата през 20-те години на миналия век. Докато модните тенденции от предишната епоха са били насочени към подчертаване на определени части от женското тяло, модата от 20-те години на ХХ век набляга на андрогинността и затова често предпочита тънкия, прав силует. Това премахва необходимостта от S-образна фигура или фигура на пясъчен часовник – просто е необходимо да имаш правоъгълен силует. Много от бельото, наподобяващо корсет или гюпие, което се вижда в рекламите от 20-те години на миналия век, е имало за цел да изравни извивките или да намали размера на корема или бедрата на жената.
Тази липса на елегантност, съобразена с нуждите на клиента, в крайна сметка води до отпадането на корсета и появата на оформящото бельо. Днес все още разполагаме с модифицирани версии на тези облекла, които подчертават извивките. Общата цел обаче е все същата: да се подчертаят определени части на тялото или да се отклони вниманието от определени части.